Клечка от кибрит в джоба си намерих.

Плъзнах я по тротоара и искрица пламна.

Запалих цигара и дръпнах си с наслада.

Дим от ноздрите изпуснах, клечката захвърлих

и в дима се аз изгубих.

Второ дръпване направих, главата си омаях.

Закашлях се и очите си със сълзи изпълних.

Проклех цигарата мизерна,

метнах я без пощада на цимента.

Фрассс - с пета я смазах, но вторачен в фаса аз останах.

Прецакан почувствах се в този миг.

Защо цигарата похабих?

Аналогия с нещата правя.

Нима, препънал се на второто стъпало,

стълбата не трябва да изкача?

Нима, при среща с ангел,

злото трябва да избера?

Нима, съзрял твоето лице красиво,

трябва очички да затворя?

Нима, нима, нима...