Клечка от кибрит в джоба си намерих.
Плъзнах я по тротоара и искрица пламна.
Запалих цигара и дръпнах си с наслада.
Дим от ноздрите изпуснах, клечката захвърлих
и в дима се аз изгубих.
Второ дръпване направих, главата си омаях.
Закашлях се и очите си със сълзи изпълних.
Проклех цигарата мизерна,
метнах я без пощада на цимента.
Фрассс - с пета я смазах, но вторачен в фаса аз останах.
Прецакан почувствах се в този миг.
Защо цигарата похабих?
Аналогия с нещата правя.
Нима, препънал се на второто стъпало,
стълбата не трябва да изкача?
Нима, при среща с ангел,
злото трябва да избера?
Нима, съзрял твоето лице красиво,
трябва очички да затворя?
Нима, нима, нима...
© Николай Роев Всички права запазени