Китарата носи на струните стона,
а аз - музикант, на паветата жълти.
Стотинки размятат забързани хора
и чудя се колко ли струва дъхът ми?
През тъмен прозорец ме гледа детенце,
и сигурно мисли, че тук е забавно.
Със мама играе. А в моята песен
аз нямам родител до своето рамо.
Бездомно се смея. Почти ми отива.
Събирам за кучета хляб и бисквити.
От боса по- боса съдбата се свива
в любимия ритъм на някой обичан. ...