Китарата носи на струните стона,
а аз - музикант, на паветата жълти.
Стотинки размятат забързани хора
и чудя се колко ли струва дъхът ми?
През тъмен прозорец ме гледа детенце,
и сигурно мисли, че тук е забавно.
Със мама играе. А в моята песен
аз нямам родител до своето рамо.
Бездомно се смея. Почти ми отива.
Събирам за кучета хляб и бисквити.
От боса по- боса съдбата се свива
в любимия ритъм на някой обичан.
Три влюбени двойки се спират да слушат.
Светът ми изглежда игра за големи.
Звездите в Земята как биха се сгушили!
А аз бих била по-различна от себе си.
По пръстите рани от стара китара,
почти залепена за дрипаво яке.
Тук някой се спира, стотинки размята
но аз съм бездомна.
Продаваш ли щастие?
Да знам, че добър си, ти, златно човече
че твоите рани, са рани различни.
Бездомно се смея на земната вечност,
бездомно мечтая да бъда обичана.
© Деница Гарелова Всички права запазени