Feb 16, 2009, 12:42 AM
Китарата
Проплаква тихо нежната китара,
уморена от безкрайна тишина.
Полита песента зелено-стара
Земята как се люби със Луна.
Настъпва утро и роса се спуска.
По дългите ти мигли - капки влага.
Следи безсънна нощ ще триеш с устни
и няма да го пускаш да избяга.
Сега свири! До болка в палците свири!
Разказва седемструнната китара
как Скитник пред Икона се смирил
и е красив в небето звездопада...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Бианка, твоята стихотерапия също ми бе от полза! Благодаря ти! Зем.
-
Велик си! Няма защо да те уча на оцеляване- ти го правиш прекрасно!
-
Благодаря ви! Зем.
-
Прекрасен стих!
Поздравления, Зем! -
Китарата...един от най-мелодичните инструменти, поне за мен...Песента й е...Е, чувал си я явно
Поздрави -
Е, не...Трогнахте ме наистина много! Бях решил да не обещавам...Сега пред себе си и пред Бог ви обещавам още едно в тази връзка! Благодаря ви приятели! Зем.
-
Нежна балада звучи!
-
Много!!!!!
Много добър стих!!!
Много!!!!! -
красиво...
-
Една китара, една болка, една душа...Сърдечни поздрави!
-
Нежно!...
-
Искам и аз да послушам тази китара. Дано и на мен ми подейства смиряващо. Поздрави!
-
Красива нежност,Краси!
-
Много нежно и хубаво! Поздрав!
-
Много нежен стих, поздрави!
-
Прекрасно е!
-
Зареждащо и красиво стихо!
Привет! -
Чух я!
Красива песен!
Поздрав, Зем! -
Поздравления, Зем*!
-
Прекрасна музика!
-
Смирих се пред този стих!!!
-
Красив до ... болка стих!
-
Красиво!
Поздрави, Краси!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
