ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
16.02.2009 г., 0:42 ч.

Китарата 

  Поезия » Любовна
789 0 23

Проплаква тихо нежната китара,

уморена от безкрайна тишина.

Полита песента зелено-стара

Земята как се люби със Луна.

 

Настъпва утро и роса се спуска.

По дългите ти мигли - капки влага.

Следи безсънна нощ ще триеш с устни

и няма да го пускаш да избяга.

 

Сега свири! До болка в палците свири!

Разказва седемструнната китара

как Скитник пред Икона се смирил

и е красив в небето звездопада...

 

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??