Клада
Не заигравай с мен – ще изгориш!
Пламъци душата ми терзаят...
Ако стихнал огън лумне призори,
ти знаеш ли какъв ще бъде краят?!
Сега сме като весели деца,
привлечени от светлината...
За миг ще пламнат нашите сърца!
И всичко ще е ясно за мълвата.
И ние с теб – ранена ведрина,
събрала погледи многоезични,
ще носим споделената вина ...