Не виждам нищо, сам съм.
Дори и демоните си заминаха.
Преди да тръгнат се стараха.
Перфектен ад – прилежно всичко мебелираха.
Прегърнала безвремието
душата ми безпътна чака.
П0следна клечица надежда драска–
или успява, или потъва в мрака.
На кладата със жлъч
една искра надежда трябва
и мъничко късмет –
да пламне огънят на вярата. ...