KAMENKAMENOV (Камен Каменов)
5 2
9 нояб. 2014 г., 21:46

Клечка 

  Поэзия » Другая
600 0 4

Не виждам нищо, сам съм.

Дори и демоните си заминаха.

Преди да тръгнат се стараха.

Перфектен ад – прилежно всичко мебелираха.

 

Прегърнала безвремието

душата ми безпътна чака.

П0следна клечица надежда драска–

или успява, или потъва в мрака.

 

На кладата със жлъч

една искра надежда трябва

и мъничко късмет –

да пламне огънят на вярата.

 

Изгасна, нищо....

Ще разтребя пипнешком във пъкъла.

А някой ден след цялото безвремие

кутийка с клечки може да намеря в ъгъла.

 

Очите ми привикнали към мрака

отказваха да видят чудото.

Надеждата гореше на земята

съвсем до купчината суха мъка.

© Камен Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интересно, въздействащо, хареса ми
  • Ярки щрихи, брат! Джак
  • Ще разтребя пипнешком във пъкъла.
    А някой ден след цялото безвремие
    кутийка с клечки може да намеря в ъгъла.
    Пишеш стегнато, силно и оригинално! Поставям ти най-високата възможна оценка и се надявам скоро да видя повече твои творби в сайта!
  • Отчуждението и самотата ни завладяват.Стиха ти ме е върна към една много тъжна приказка на великия Ханс Кристиан АНДЕРСЕН.
    Замислих се как душите ни изстиват бавно,как да бъдем близки с някого когато сме отчуждени и от себе си!
    ПОЗДРАВ за темата в стиха!
Предложения
: ??:??