Глава навела, в дъжда сама стои,
някой кибрит в краката ù метна.
Дали са капки, или блестят сълзи?
Тежи ù нещо на душата клетна.
С ръце премръзнали кибрита взе,
Клечка, втора, трета гасне вече.
Но приказка това не е.
Небето в краката ù се свлече!
Очи затвори и за миг видя,
сцена чудна в тъмнината.
Дъжд, но този път от светлина
и усмивки хиляди в тълпата. ...