Глава навела, в дъжда сама стои,

някой кибрит в краката ù метна.

Дали са  капки, или блестят сълзи?

Тежи ù нещо на душата клетна.

С ръце премръзнали кибрита взе,

Клечка, втора, трета гасне вече.

Но приказка това не е.

Небето в краката ù се свлече!

Очи затвори и за миг видя,

сцена чудна  в тъмнината.

Дъжд, но този път от светлина

и усмивки хиляди в тълпата.

Очи отвори, нещо случило се беше,

клечката последна, стиснала в ръка,

силно под дъжда гореше!

Хората със смаяни лица,

не я подминаваха в този миг,

спираха се  в дъжда,

следяха с трепет нежния ù лик.

Очите силно стисна пак,

цветя в краката ù лежаха.

Отвори ги отново - мрак,

прогарян бе от светлината.

На следващия ден дете

намерило премръзналото тяло.

Пръснало се бе това сърце,

но усмивка имало лицето бяло.