kathi3
30 results
Имам нежност в излишък,
притежавам и малко небе,
шепа сълзи и малко надежда
и сърце с необятен размер.
Искам само малка искрица ...
  441 
Няма звук от падащи сълзѝ
и възглавницата ми е суха вечер,
няма удар в празните гърди
спря да бие онова което пречи.
някой взе го и изчезна в тишина, ...
  710 
Живея с белезите
по коленете
и нося товар
на чужда карма
защото мама ми даде ...
  461 
Щастливите пръсти не пишат
без малката капка тъга,
щастливите мисли заспиват
в прегръдки на само една.
А в тъмното най-лесно се плаче, ...
  778 
изяждаш мислите ми
със закуската си
държиш ме празна
и гладна
и десертът ми горчи ...
  335 
не те ревнувам
не те и пазя
от чуждите очи
дълбоко в сърцето
и не сънувам вече ...
  460 
скъсяваш разстоянието
между дъхът ми и твоя
между мечтите ми и ръката ти
между мръсните ми мисли
и тялото ти ...
  776 
...
първият път
когато си тръгна
ми стана мъчно за кифлата с шоколад
която ми купи
вторият път кратата ми не стигаха педалите на новото колело ...
  380 
М
искам да хвана ръката ти
да ми разкажеш за кошмарите
които се повтарят
да си поиграя с къдриците ти
да те гледам в очите ...
  405 
Колкото повече те искам
толкова повече те нямам
Разпадам се от мисли за теб
Настръхваш по кожата ми
И болиш ...
  548 
Животът ми с теб е приключение,
изпълнен с безкрайна нежност и огън див.
Ти внасяш цвят и вдъхновение,
превръщаш мрачния ми свят в кът красив.
Единствена ръката ти способна е ...
  394 
Видях сърцето му на пода
смачкано - горкото.
Видях сълза
да слиза бавно от окото.
Видях дете да гледа ...
  958 
Едно сърце се беше свило
в дланите на дете.
Едно дете, сърце завило,
от света го пази с ръцете две.
Една нощ студена, но прекрасна ...
  644 
Душата ми е дрипла,
не я плаши, че навън вали.
Окъсана,
намачкана
и вехта. ...
  573 
Той живееше сам, недалече от хората,
чуваше весел смях през нощта.
Той не чувстваше на града умората,
не разбираше цветовете на есента.
Той не можеше усмивки да подарява, ...
  581 
Глава навела, в дъжда сама стои,
някой кибрит в краката ù метна.
Дали са капки, или блестят сълзи?
Тежи ù нещо на душата клетна.
С ръце премръзнали кибрита взе, ...
  569 
Две сенки се гонят нощ и ден
и уморени в мрака вплитат ръце.
Те дишат, живеят вътре в мен,
танцуват под ритъма на бясно сърце.
Едната дарява покой и наслада, ...
  606 
Cтъпвaм нecигyрно по нeрaвнa зeмя.
Нa хорa рaздaвaм,
a поcлe cъбирaм дyшa от изcъхнaли цвeтя.
Вcяко моe пaдaнe мaловaжно било?
A колко сълзи с ръцe cи попил? ...
  552 
Когато нямаш нищо и сърцето ти е празна гара,
когато не намираш щастие, дори в поредната цигара,
когато изгревът далече е, а небето - черно,
когато сърцето трепери, само, наранено от щастие неверно.
Когато изборът е между пътища безброй, ...
  538 
Гримът,
очите тъжни,
усмивка нарисувана,
изпити скули.
Денят беше тъжен, нощта бе страшна, ...
  593 
Колене, забити в пръстта груба.
Ръка, протегната напред,
търсеща друга.
Криле, прекършени на две.
Душа свита, ...
  603 
А как отчаяно се свива малкото сърце,
душата детска как тъжи.
И ритъм как забързва, когато види те за миг поне.
Тупти немирно, блъска се в моите гърди.
Покой отдавна не знае, ...
  751 
Здравей, мамо,
Трудно се почва такова писмо. Аз отдавна търся думите, но те сякаш не искат да бъдат намерени. Исках да ти споделя нещо. На прага съм вече. Да, точно така, на прага. Животът е там и го виждам добре, но малко ме е страх да направя първата крачка. Съзнанието ми се разкъсва от мисли, пра ...
  977 
Едно прашно огледало
между четири стени.
Една мъничка, квадратна стая,
а в нея затворени безброй мечти.
В огледалото наднича ...
  1274  10 
Докосни ме...
аз няма да се счупя, ако силно ме прегърнеш.
Но ако не искаш да останеш -
забрави ме!
... не ще дочакам да се върнеш! ...
  869 
Изгубен смисъл и избледняла надежда,
за всичко непростимо отново глава свежда.
Личат в очите искрици малки,
но това са само отблясъци от сълзите жалки.
Празна алея, сама там стои, ...
  738 
Помниш ли първите ми крачки, първите ми думи?
Първия път, когато си ударих ръката?
... колко много плаках, но колко лесни изглеждаха нещата.
Помниш ли първият път, когато ти казах, че те обичам?
... и как се разплака, и колко силно ме прегърна? ...
  981 
Падаш...
... ставаш... изтупваш се,
продължаваш!
Очите се пълнят със сълзи,
гордостта се смалява... ...
  820 
Има ли граница, която край на пътя да слага?
Изгубил смисъла, просякът на какво да залага?
Едно дъждовно реге без край,
една душа, загубила надеждата за своя Рай.
Бурените не са това, което спира, ...
  608 
Острието ли е, което ме тласка напред?
Ръбът далеч ли е?
Земята под мен е хлъзгава като лед.
Думи изричам, но до теб не достигат
и дъхът ми спира, ...
  622 
Random works
: ??:??