May 30, 2020, 10:11 AM

Клетва 

  Poetry » Love
529 0 1

Ще останеш ли, когато дойде нощ
А очите ми от жар са се родили в пепел
Пак ще милвам челото ти в полунощ
Но ръката ми ще е като бодлива плевел


Гласът ми ще проскърцва - порта стара
Докато изричам тихо, колко те обичам
Ще останеш ли с мисъл, с плът и с вяра
Ако се наложи да пълзя и спра да тичам


Ще останеш ли когато старостта повее
и клонките ми есенни, до лист обрули
Огънят в камината чии ръце ще сгрее
моите самотни или четири притулили.

© Екатерина Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добре заварил! Просто въпроси, разни...Идват и изтичат ей така от никъде за никъде. По добре е да си готов за всичко...
Random works
: ??:??