30 may 2020, 10:11

Клетва 

  Poesía » De amor
513 0 1

Ще останеш ли, когато дойде нощ
А очите ми от жар са се родили в пепел
Пак ще милвам челото ти в полунощ
Но ръката ми ще е като бодлива плевел


Гласът ми ще проскърцва - порта стара
Докато изричам тихо, колко те обичам
Ще останеш ли с мисъл, с плът и с вяра
Ако се наложи да пълзя и спра да тичам


Ще останеш ли когато старостта повее
и клонките ми есенни, до лист обрули
Огънят в камината чии ръце ще сгрее
моите самотни или четири притулили.

© Екатерина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добре заварил! Просто въпроси, разни...Идват и изтичат ей така от никъде за никъде. По добре е да си готов за всичко...
Propuestas
: ??:??