Старият клоун, зад маската бяла,
крие душата си с мъката цяла,
често изпълвала тъжните дни,
когато забравяхме да сме добри.
Ето, пред нас е с усмивка щастлива,
а никой не вижда, че малко е крива.
Дълбока тъга в сълзата се скрива,
от своята буза той с ръка я изтрива…
Скача, търкаля се, ужким се смее,
усмивка-рисунка пред зрителя грее.
Спектакълът свърши и маската пада,
в гримьорната тежко на стола присяда ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up