vodoleia (Мария)
210 5942
28 мая 2010 г., 00:04

Клоун 

  Поэзия » Другая
2442 0 17

 

Старият клоун, зад маската бяла,

крие душата си с мъката цяла,

често изпълвала тъжните дни,

когато забравяхме да сме добри.

Ето, пред нас е с усмивка щастлива,

а никой не вижда, че малко е крива.

Дълбока тъга в сълзата се скрива,

от своята буза той с ръка я изтрива…

Скача, търкаля се, ужким се смее,

усмивка-рисунка пред зрителя грее.

Спектакълът свърши и маската пада,

в гримьорната тежко на стола присяда

клоунът тъжен, стар…  уморен е,

завеса спуснал над живота си – сцена…

 

 

 

http://www.vbox7.com/play:e89a8510 

 

© Мария Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??