Ключът към щастието

Mar 28, 2008, 3:11 PM

Poetry » Love

837 0 4

Едно небе остана пусто,
а с него изчезна усмивката на моето лице,
едни ръце останаха опарени,
а с тях се сви и моето сърце.
Без да искам повярвах на твойте лъжи
и сега ще ме парят като въглени
твойте очи.
Ключа към щастието намерих сред вещите във тъмнината,
но дали ще се отключи,
се питам аз, вратата?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Ключът към щастието

Want to read more?

Random works