28.03.2008 г., 15:11 ч.

Ключът към щастието 

  Поезия » Любовна
805 0 4

Едно небе остана пусто,

а с него изчезна усмивката на моето лице,

едни ръце останаха опарени,

а с тях се сви и моето сърце.

Без да искам повярвах на твойте лъжи

и сега ще ме парят като въглени

твойте очи.

Ключа към щастието намерих сред вещите във тъмнината,

но дали ще се отключи,

се питам аз, вратата?

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??