В тиха молитва сега коленича
сплела пръсти нечуто шептя,
де е тази, най-святата истина
и защо преживявамe всички тези неща.
Този наш живот, толкова късо измислен,
като сбирка кратка с непознати лица,
тъкмо решил си, че вече привикваш
и върху теб сгромолясват се…, но не чудеса.
Нямаш време… да реагираш.
Боли не боли, ще търпиш.
Съдбата решила е, някъде писано е,
сърцето безмълвно е, всемирът мълчи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up