В тиха молитва сега коленича
сплела пръсти нечуто шептя,
де е тази, най-святата истина
и защо преживявамe всички тези неща.
Този наш живот, толкова късо измислен,
като сбирка кратка с непознати лица,
тъкмо решил си, че вече привикваш
и върху теб сгромолясват се…, но не чудеса.
Нямаш време… да реагираш.
Боли не боли, ще търпиш.
Съдбата решила е, някъде писано е,
сърцето безмълвно е, всемирът мълчи. ...