Заключихме си устните със шифри.
Превърнахме целувките във обир.
Забравихме числата им. От липси.
Разменяхме вината като хоби -
растяща ежедневно и натрапчиво,
в очакване на нещо да се случи.
А дозата мълчание във хапчето
преглътнахме, преди да го разчупим.
Изпратихме последната си близост
до изхода и многото му стълби,
и миналото бутна я да слиза
със поглед, замъглен от тежки сълзи. ...