3.07.2008 г., 15:16 ч.

Кодирано с лъжи 

  Поезия » Друга
947 0 24
Заключихме си устните със шифри.
Превърнахме целувките във обир.
Забравихме числата им. От липси.
Разменяхме вината като хоби -
растяща ежедневно и натрапчиво,
в очакване на нещо да се случи.
А дозата мълчание във хапчето
преглътнахме, преди да го разчупим.
Изпратихме последната си близост
до изхода и многото му стълби,
и миналото бутна я да слиза
със поглед, замъглен от тежки сълзи.
А днешното, кодирано с лъжи,  
затворено във сейфове от грешки,
ни гледа с полудяващи очи.
Големи. Беззенични. Нечовешки.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??