"Живот ли бе да го опишеш" – казват,
от всеки ъгъл – буря, дъжд, стихия.
Във сънища и блянове нагазвам,
преравяйки за сбъдната магия.
Магьосниците вече оредяха
и всяка взима непосилно скъпо.
Съдбата ми дори не ще да чака,
защото в огън кой ли ще да стъпи.
Покривам се с воали от надежда
и крия незарасналите рани.
Слепците щом започнат да проглеждат,
съдбата ми мечтите ще нахрани!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up