3 июл. 2020 г., 00:12

Кога ли... 

  Поэзия
612 1 5

"Живот ли бе да го опишеш" – казват,

от всеки ъгъл – буря, дъжд, стихия.

Във сънища и блянове нагазвам,

преравяйки за сбъдната магия.

 

Магьосниците вече оредяха

и всяка взима непосилно скъпо.

Съдбата ми дори не ще да чака,

защото в огън кой ли ще да стъпи.

 

Покривам се с воали от надежда

и крия незарасналите рани.

Слепците щом започнат да проглеждат,

съдбата ми мечтите ще нахрани!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодарско, Краси, Иване, Дени, Марианка, Деа! Поздрави!
  • Проглежда се само със сърцето... Поздравления!
  • Браво, Дани 😊
  • Тъжна картина, Данаил, много тъжна, но вярна. Нужно е да се показва, за да се знае! Поздравления!
  • Добре не са оредяли, а остаряли с номерата.
Предложения
: ??:??