Когато любовта си отива,
сякаш светът се срутва за миг.
Сърцето от болка се свива,
в гърдите заражда се вик.
Ръцете ти изтръпват от униние,
сковани от студа са те,
а ти се молиш за разбиране,
за малка капчица поне.
Със мъка поглеждаш наоколо,
копнееш за щастливите мигове,
но вече нямаш нищо хубаво
и мечтите ти покрити са със снегове.