когато...

11 feb 2008, 15:54

Poesía » De amor

430 0 0

Когато любовта си отива,

сякаш светът се срутва за миг.

Сърцето от болка се свива,

в гърдите заражда се вик.

Ръцете ти изтръпват от униние,

сковани от студа са те,

а ти се молиш за разбиране,

за малка капчица поне.

Със мъка поглеждаш наоколо,

копнееш за щастливите мигове,

но вече нямаш нищо хубаво

и мечтите ти покрити са със снегове.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.