laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Jul 12, 2013, 9:18 PM  

Когато... 

  Poetry » Love
569 0 6

Когато се разделяме със някого,

луната плаче и не може да заспи.

Просветват  неоткъснатите макове.

Протяжен вятър в клоните свисти.

 

Когато любовта от нас си тръгва,

сърцето онемява изведнъж.

Въртят се дните във тревожни кръгове

и търсят сянката на оня мъж,

 

със който нощите не бяха просто нощи –

(светът бе ясен и красив, и прям)

и който в мислите ни скита още,

макар че го пропъждаме оттам.

 

А слънцето запалва нови рани.

Не знаем живи ли сме или не.

Оставаме самотни, бели врани,

небето изорали със криле.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!
  • http://www.youtube.com/watch?v=tNxkyzXJeBI
    Há Palavras que Nos Beijam
    Alexandre O'Neill
  • Защо да "го пропъждаме от там"???...
    Нека съхраним дълбоко в себе си красивия спомен от това,
    което сме преживяли, докоснали и усетили!!!
    "Не се гаси туй що не гасне"!!! Поздрави!!!
  • !!
  • А слънцето запалва нови рани.
    Не знаем живи ли сме или не.
    Оставаме самотни, бели врани,
    небето изорали със криле.

    Много добре си го казала!
  • Браво!
Random works
: ??:??