Когато...

12.07.2013 г., 21:18 ч. 2013-07-12T21:18:55+03:00

Поезия » Любовна

568 0 6

Когато се разделяме със някого,

луната плаче и не може да заспи.

Просветват неоткъснатите макове.

Протяжен вятър в клоните свисти.

Когато любовта от нас си тръгва,

сърцето онемява изведнъж.

Въртят се дните във тревожни кръгове

и търсят сянката на оня мъж,

със който нощите не бяха просто нощи –

(светът бе ясен и красив, и прям)

и който в мислите ни скита още,

макар че го пропъждаме оттам.

А слънцето запалва нови рани.

Не знаем живи ли сме или не.

Оставаме самотни, бели врани,

небето изорали със криле.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.