Jan 6, 2015, 11:39 PM

Kогато 

  Poetry » Phylosophy
349 0 0
Когато някой ден
отмине Пролетта
и облаци напълнят
Небесата,
и със юмруци щом
зачука по стъклата
Есента,
не чакай ти
пощада от Съдбата
и света,
не вярвай вече
и във чудесата! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов All rights reserved.

Random works
: ??:??