6 ene 2015, 23:39

Kогато 

  Poesía » Filosófica
318 0 0

Когато

Когато някой ден
отмине Пролетта
и облаци напълнят
 Небесата,
и със юмруци щом
зачука по стъклата
Есента,
не чакай ти

 пощада от Съдбата

 и света,
не вярвай вече
и във чудесата!
 20.03.1975 г. София

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??