danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
May 11, 2012, 8:17 PM

Когато 

  Poetry » Love
920 0 8

 

Когато дъждът ожаднее

и тъжен от жажда заспи на перваза,

когато нощта онемее,

решила сънят ти до болка да пази…

 

Когато денят се оголи

от истини, дълго стаявани в ъгъла,

когато две млади тополи

със клони завържат Южняка на възел…

 

Навярно тогава ще мога

пречистена, в твойте очи да се върна.

Но днес крача, тъй, босонога,

за никъде тръгнала, грешно безпътна…

 

Виж, слънцето, кръгла погача,

рисува в косите ми щури усмивки…

 А щом се наметна със здрача,

надежда една пак до мен ще притихне…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??