11 may 2012, 20:17

Когато 

  Poesía » De amor
949 0 8
Когато дъждът ожаднее
и тъжен от жажда заспи на перваза,
когато нощта онемее,
решила сънят ти до болка да пази…
Когато денят се оголи
от истини, дълго стаявани в ъгъла,
когато две млади тополи
със клони завържат Южняка на възел…
Навярно тогава ще мога
пречистена, в твойте очи да се върна.
Но днес крача, тъй, босонога,
за никъде тръгнала, грешно безпътна… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??