Dec 28, 2018, 10:36 PM

Когато 

  Poetry
232 0 1

КОГАТО

 

Когато на смирението се отдам
и тишината с любов ме обгръща,
се намира някой, от Его подпрян,
раните стари във Ад да превръща.

 

Отново кърви. През сито изтича
радостта от покоя тъй мимолетен.
На стара, разкъсана дрипа приличам,
захвърлена в коша, от мене оплетен.

 

Ще се събера! Ще се облека в чисто,
дори да е последното ми смирение!
Не закривай небето ми с „истини“,
които са само твое умотворение!

 

28 12 2018

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??