Когато в самотата на нощта
понякога се сетиш ти за мене,
спомни си нашите щастливи дни,
който времето не ще отнеме.
Когато дишахме в единен ритъм
и много влюбени със тебе сме били,
и ти събуждаше се със усмивка,
когато аз целунех те в зори.
И тайно от света, далеч от хората
вървяхме, хванати ръка в ръка,
щастливи бяхме, сгушени в тревите,
погълнати от бистрата река. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up