2.05.2007 г., 18:45 ч.

Когато 

  Поезия
5.0 (1)
717 0 5
Когато в самотата на нощта
понякога се сетиш ти за мене,
спомни си нашите щастливи дни,
който времето не ще отнеме.
Когато дишахме в единен ритъм
и много влюбени със тебе сме били,
и ти събуждаше се със усмивка,
когато аз целунех те в зори.
И тайно от света, далеч от хората
вървяхме, хванати ръка в ръка,
щастливи бяхме, сгушени в тревите,
погълнати от бистрата река. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Гюров Всички права запазени

Предложения
  • Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза на райе от ребра, през които тревата расте. Със Адам...
  • Как ти беше името, момиче Как ти беше името, момиче?... Не въздишай! Знам, че съм досадна! Знам, че ...
  • Има щастие тъжно - тъжно като стара любов. То е изцяло във спомена - споменът сложен в обков... Има ...

Още произведения »