Когато бил е най-щастлив - такъв сега ще живее!

И болката усеща се чрез неговия вик.

Сълзите застинали, студени веч на лицето,

разкъсват бавно всеки тежък, дълъг миг.

За последна молитва сили събира сърцето!

Тъмнина. Писък, а след него мълчание.

Болка до лудост и в нея сълзите се редят.

Майчина мъка и  семейното страдание…

хиляди сърца ранени в сълзи за него туптят.

А той се усмихва горе сред звездите.

И забравил за болката, за страшния спомен.

Гледа и вижда - няма ги системите, иглите.

Свободен без рани, в безкрая огромен.

Оглежда се навред, разбира - отново дете е!

Отново на прага на детския вечен полет.

Когато бил е най-щастлив - такъв сега ще живее!

Млад и здрав сред вечно щастливата пролет!