Когато бил е най-щастлив - такъв сега ще живее!
И болката усеща се чрез неговия вик.
Сълзите застинали, студени веч на лицето,
разкъсват бавно всеки тежък, дълъг миг.
За последна молитва сили събира сърцето!
Тъмнина. Писък, а след него мълчание.
Болка до лудост и в нея сълзите се редят.
Майчина мъка и семейното страдание…
хиляди сърца ранени в сълзи за него туптят.
А той се усмихва горе сред звездите.
И забравил за болката, за страшния спомен.
Гледа и вижда - няма ги системите, иглите. ...