На гроба ти аз цвете ще положа –
кървавочервено, с плачещи листа:
то ще отразява неспирната ми болка –
колко заболя, когато напусна ти света.
И колко бързо времето минава,
а с всеки ден аз чувствам повече тъга;
виня се, че нищо не направих –
бях слаба дори да те спася...
Едничка снимка от теб сега остана,
за цялото време, когато бяхме две;
тя не стига; виждам те, но пак те няма
и тази горест като меч пробожда ме. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Comments are very welcome.