Когато денят си отиде

Sep 5, 2007, 2:36 PM

Poetry

1541 0 1

Денят е някъде зад мен ,
а вечерта е топла, мека,
като ръката на жена,
галеща с въздишка лека...
През облаците се прокрадва лъч,
луната се усмихва мило,
нощта ухае на мечти,
за нещо истинско и живо...
И в този миг на самота,
усещам в мен безпокойство,
трепет от спомен или тъга,
гордост, или накърнено е достойнство? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Когато денят си отиде

Want to read more?

Random works