Когато денят си отиде

5 сент. 2007 г., 14:36

Поэзия

1540 0 1

Денят е някъде зад мен ,
а вечерта е топла, мека,
като ръката на жена,
галеща с въздишка лека...
През облаците се прокрадва лъч,
луната се усмихва мило,
нощта ухае на мечти,
за нещо истинско и живо...
И в този миг на самота,
усещам в мен безпокойство,
трепет от спомен или тъга,
гордост, или накърнено е достойнство? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Когато денят си отиде

Искате да прочетете повече?

Предложения