Когато душата е празна...

Sep 4, 2011, 11:12 PM

Poetry » Phylosophy

2071 0 23

Когато душата е празна
и стъпки във нея кънтят,
разплакана мисъл проказна
тунелно дълбае деня.
Разкъртва натрупани плаки.
Обърква коктейлно кръвта.
Завихря листа върху драки,
бодилчено пари плътта.
Горчилка изсипва в сърцето
и злъчно в ушите шепти:
"Уби ли във тебе детето?
Загърби ли светли мечти?" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Когато душата е празна...

Искате да прочетете повече?

Random works