tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
4.09.2011 г., 23:12 ч.

Когато душата е празна... 

  Поезия » Философска
2053 0 23

Когато душата е празна
и стъпки във нея кънтят,
разплакана мисъл проказна
тунелно дълбае деня.

Разкъртва натрупани плаки.
Обърква коктейлно кръвта.
Завихря листа върху драки,
бодилчено пари плътта.

Горчилка изсипва в сърцето
и злъчно в ушите шепти:
"Уби ли във  тебе детето?
Загърби ли светли мечти?"

Когато отвътре е грозно,
е грозен навън и светът,
със дрипа обвит, маскарадно
криви уродливи лица.

Когато душата е празна,
камбана безгласно ечи,
разпръсквайки злоба заразна.
Обсебен, животът... мълчи.

Когато душата е празна...

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??