Sep 5, 2014, 7:50 AM

Когато губиш дланите си 

  Poetry » Other
518 0 6
Тъжно е.
Когато губиш дланите си -
неспособни да се съберат от мъка.
Неизбежната агония на безучастност.
Думите
във зъбите ти скърцат -
маловажни,
празни.
Погледът ти мръква.
На очите процепите - рани са.
Изпъкнали и влажни -
устните навътре ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Северина Даниелова All rights reserved.

Random works
: ??:??