5 sept 2014, 7:50

Когато губиш дланите си 

  Poesía » Otra
515 0 6
Тъжно е.
Когато губиш дланите си -
неспособни да се съберат от мъка.
Неизбежната агония на безучастност.
Думите
във зъбите ти скърцат -
маловажни,
празни.
Погледът ти мръква.
На очите процепите - рани са.
Изпъкнали и влажни -
устните навътре ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??