Apr 28, 2021, 9:26 AM
Когато кладата е моят дом
От пъкъла излязох още парещ
и чак до днес месата ми кървят.
А ти опитваш с погледа си жарещ
и с думи да ме палиш, да горя.
Та аз от там дошъл съм, да го знаеш –
с жарава се завивах за да спя.
Събирай съчки, за да осъзнаеш,
че в кладата се чувствам у дома!
и чак до днес месата ми кървят.
А ти опитваш с погледа си жарещ
и с думи да ме палиш, да горя.
Та аз от там дошъл съм, да го знаеш –
с жарава се завивах за да спя.
Събирай съчки, за да осъзнаеш,
че в кладата се чувствам у дома!
© Данаил Таков All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
