28 abr 2021, 9:26

Когато кладата е моят дом 

  Poesía
1057 3 9

От пъкъла излязох още парещ

и чак до днес месата ми кървят.

А ти опитваш с погледа си жарещ

и с думи да ме палиш, да горя.

 

Та аз от там дошъл съм, да го знаеш –

с жарава се завивах за да спя.

Събирай съчки, за да осъзнаеш,

че в кладата се чувствам у дома!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??