Когато любовта си отива

Jan 31, 2006, 10:58 PM

Poetry

6044 0 10

Когато любовта си отива
без спомен за утре и днес,
нощта от лицето изтрива
усмивката – вечен лъжец.
Но утрото мъдрост не носи,
а само повтаря в захлас
стотиците свой въпроси
защо и какво стана с нас...
Не зная, не мога да мисля -
обичах, обичана бях,
безбрежно в косите ти исках
да скривам по облаче смях. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Когато любовта си отива

Want to read more?

Random works