slanceto (Мария)
30 113
31 ene 2006, 22:58

Когато любовта си отива 

  Poesía
5906 0 10

Когато любовта си отива

без спомен за утре и днес,

нощта от лицето изтрива

усмивката – вечен лъжец.

Но утрото мъдрост не носи,

а само повтаря в захлас

стотиците свой въпроси

защо и какво стана с нас...

Не зная, не мога да мисля -

обичах, обичана бях,

безбрежно в косите ти исках

да скривам по облаче смях.

Сега ми ги връщаш обратно

и черно небето гърми,

излъгах те, знаеш, когато

ти казах, че не боли.

Боли, боли ме до лудост,

че се връщаш при нея стаен

и цялата обич в съвкупност

й даваш – от тебе и мен.

Кажи ми, че там си обичан,

кажи ми, че тя е света

победно така коленичил

пред своята първа жена.

А мене оставяш да бъда

каквато съм била преди

и нечия друга съпруга

желаеш да бъда, нали.

Призна ми, че вече е късно

да давам на тебе любов,

помоли ме да те откъсна

от моя потаен живот.

Така е - ще го направя,

аз мога стотици неща,

сърцето в сълза ще удавя,

едничка, последна сълза.

Но няма да имаш от утре

очите, които горят -

безпомощни ще се лутат

към нечии друг бряг.

И няма да имаш от утре

лицето, което лъчи -

бепомощно ще се лута

към нечии светлини.

И няма да имаш ръцете,

които те галят сами,

и няма да имаш сърцето

и моя глас – остани.

И няма да имаш от утре

ни спомен, ни болка, ни сън,

ще взема и твоето утро,

и твоето вътре и вън.

И всичко твое ще взема,

което ти дадох преди

и тях ще напиша поема,

от която боли.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • просто нямам думи...останах без дъх...по-истинско няма как да се опише един етап,през който е минал почти всеки от нас,поздравления
  • Това е едно от най-хубавите стихотворения,които съм чела!С много чувство!Преживявам го и аз.
  • Поздравления!
  • Чудесно е!
  • Златен стих!Заслужаваш ОГРОМНА 6-ЦА!
  • Много е истинско!Браво!
  • Права си, по-добре е така. Благодаря
  • написано е с много болка и чувство.бих променила "А мене оставяш да бъда

    каквато съм била преди" с "каквато била съм преди" - заради ритъма само
  • Много истинско.Браво!
  • Но утрото мъдрост не носи,
    а само повтаря в захлас
    стотиците свой въпроси
    защо и какво стана с нас

    Поздравления!!!
Propuestas
: ??:??