Когато любовта си отива
Оловото на облаците стана
хладен майски дъжд,
слънцето не искаше подкана,
разсипа лъчите си надлъж.
Облаци сълзите си изляха,
стопи се тяхната тъга,
и в нас е мъка насъбрана...
да можехме и ний като дъжда.
Сенките им леки отминават,
преродени сливат се в едно,
в нас само раните остават ...