6 jun 2012, 13:48

Когато любовта си отива 

  Poesía » De amor
691 0 11

             Когато любовта си отива

 

 

             Оловото на облаците  стана

             хладен  майски  дъжд,

             слънцето не искаше  подкана,

             разсипа  лъчите си надлъж.

     

             Облаци сълзите си изляха,

             стопи се тяхната тъга,

             и в нас е мъка  насъбрана...

             да можехме и ний като дъжда.

          

             Сенките им леки отминават,

             преродени сливат се в едно,

             в нас само раните остават

             и напомнят какво ни е било.

            

             Огънят  на  временни  съблазни

             угасна - вечe няма  искри,

             тихо е... като отминал празник,

             един към друг нека сме добри.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??