valia1771 (Ивон)
371 11611
Dec 13, 2009, 2:37 AM

Когато малкото е много 

  Poetry » Love
836 0 10

Колко малко исках аз от тебе

и колко много то ти се видя -

да си до мен във тежко време,

да си приказваме във края на деня.

 

Колко дълго обичта събирах,

бях щастлива всичко да ти дам,

бързо тръгнах, бавно се прибирам,

нещо сбърках, но какво - не знам.

 

За миг във нечии очи се спирам,

но самота от тях ме заслепява,

това, което търся не намирам,

а споменът за теб ме наранява.

 

Живея тихо, без фанфарен звън

и знам - от някъде ми се присмиваш,

приключи сагата със теб отвън,

ела, когато се научиш да обичаш.

© Ивон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??