valia1771 (Ивон)
371 11611
13.12.2009 г., 2:37 ч.

Когато малкото е много 

  Поезия » Любовна
837 0 10

Колко малко исках аз от тебе

и колко много то ти се видя -

да си до мен във тежко време,

да си приказваме във края на деня.

 

Колко дълго обичта събирах,

бях щастлива всичко да ти дам,

бързо тръгнах, бавно се прибирам,

нещо сбърках, но какво - не знам.

 

За миг във нечии очи се спирам,

но самота от тях ме заслепява,

това, което търся не намирам,

а споменът за теб ме наранява.

 

Живея тихо, без фанфарен звън

и знам - от някъде ми се присмиваш,

приключи сагата със теб отвън,

ела, когато се научиш да обичаш.

© Ивон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??